Грандиозен скандал се заформя в земеделието. Искането на Асоциацията на зърнопроизводителите държавата, а не пазарът да определя цената на рентата доведе до разнобой. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) настоя за спешна среща с министъра на земеделието и храните Кирил Вътев.
В средата на януари Националната асоциация на зърнопроизводителите излезе с искане държавата да регулира с механизъм цената на рентата, макар че нивите са частна собственост, която се води неприкосновена. Зад това искане застана и нова браншова структура, наречена Българска аграрна камара.
Периодично зърнопроизводителите се опитват да прокарат в обществото тезата, че плащат прекалено висока рента за наетата земя. Реално обаче ситуацията е различна - по-висока цена се плаща само за уедрени парцели и предимно в Добруджа. В останалата част на страната рентите, които се плащат веднъж годишно, са по-скоро ниски и най-често варират от 50 до 100 лв. за декар за година. За разлика от наем, например на апартамент, рентите се плащат веднъж годишно. Периодично има и сигнали от собственици на земи за заграбена земя, без да се плаща никаква рента.
В БАСЗЗ се обявява срещу "непрозрачния начин, по който се прокарват мерки и законодателни инициативи, които могат да засегнат по негативен начин интересите както на десетки хиляди земеделски стопани, така и на близо 3,5 млн. собственици на земеделски земи".
Асоциацията смята, че искането за въвеждане на механизъм за държавно регулиране на цените на поземлената рента е в разрез с поне два основни постулата на Конституцията.
Нарицателен пример за нарушение на правата на частната собственост в земеделието стана прокараната законова поправка при първото правителство на Бойко Борисов, с която собствениците на земя бяха задължени при продажба на ниви първо да продават на дългосрочния си арендатор. След негодувания в агросектора този спорен текст бе премахнат от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
"Изненадани сме от подхода, който бе приложен при подготовката и провеждането на срещата с министър-председателя Николай Денков на 22 януари. От публичната информация, която получаваме, разбираме, че от участниците в срещата се очаква да определят политиките и новите ставки по украинската помощ за 2024 година. Считаме, че администрацията в лицето на Министерски съвет и Министерство на земеделието и храните (МЗХ) са допуснали грешки при организирането на тази дискусия", пише още в позицията на БАСЗЗ.