В дните преди евроизборите в България една от основните теми бе купуването на гласове. Вероятно така ще бъде и в дните след изборите. Някои дори изчислиха, че за целта били заделени 12 млн лева.

Econ.bg ви предлага да се запознаете с анализа на журналиста от "Дойче Веле" Ясен Бояджиев по въпроса:

На думи всички са противници на тази търговия. Начело естествено с премиера, който заяви, че "купуването на гласове е едно изключително грозно явление, което трябва да бъде спряно". Взетите обаче досега срещу него мерки, включително и законодателните, са недостатъчни, каза премиерът. Сякаш не той и неговата партия са главният фактор, от който зависеше да се вземат достатъчните мерки.

По-важно е обаче, че самият премиер, партията му и нейните партньори се опитват да си купят гласове. Без да събират лични карти и да съставят списъци, каквито схеми по заръка на Станишев органите на реда спешно разкриха и показаха по телевизията в навечерието на изборите. Технологията е друга.

Технология на съблазняването

Първо, това е схема за купуване не "на дребно", а "на едро" и то не за един, а едновременно за два избора. При това купуването на гласовете на данъкоплатците става с техните собствени пари. Плащането обаче не става веднага и "на ръка", а понякога, всъщност, е достатъчно и само обещание за плащане. Тази особеност произтича от може би най-съществената разлика – избирателят трябва да бъде спечелен с жестове на щедрост, социална загриженост и готовност за саможертва в името на народа, без да разбере, че е обект на покупко-продажба.

Раздаването на предизборни подаръци започна отдавна, но да споменем само примерите от последните две предизборни седмици.

Най-напред "независимият" енергиен регулатор (бел.ред - ДКЕВР) изневиделица промени рязко прогнозите си и обяви благи вести за цените на тока, парното и водата. Председателят на регулатора даже откровено обясни пред телевизионните камери как електроразпределителните дружества схванали, че не е удобно преди избори да се създават неприятни емоции.

После в предизборната седмица правителството, което от месеци убеждава, че България е "най-подготвената", с непробиваеми "буфери" срещу кризата страна, изведнъж се сети, че трябва да се свият разходите на администрацията. При това въпреки незначителния финансов ефект, специален медиен акцент, естествено, беше поставен върху заплатите на министрите и техните заместници.

По принцип, да се съкратят драстично разходите на администрацията заради кризата трябва и то отдавна. Само че досега многобройните призиви за съкращения правителството отхвърляше категорично като предизборна пропаганда.

Сега обаче идеята излиза от него и работата е вече съвсем друга - мярката нямала нищо общо с изборите, а само с кризата. Да приемем тази теза, но не можем да не забележим, че мярката е съвсем неподготвена и импровизирана, и че би засегнала следващото, а не днешното правителство. И да не се запитаме защо въпреки кризата не бяха съкратени други многомилионни, далеч по безумни разходи, проекти и сделки.

Цинична благотворителност

Впрочем, идеята за кризисните иконономии беше разбита от следващата предизборна блага вест. Премиерът се яви лично в популярна телевизионна игра и съобщи, че въпреки принципността и безкомпромисността на финансовия министър, правителството щяло да дари над 430 хиляди лева за благотворителната кауза на друго популярно телевизионно предаване, в замяна на събрания от държавата ДДС върху благотворителните SMS-и на зрителите.

И понеже сигурно и този "благороден" жест няма нищо общо с изборите, да попитаме защо досега по принцип тези дарения не са освободени от ДДС. И нямаше ли да е по-добре, вместо да чакат досега, отдавна да бяха купили с тези пари модерна медицинска апаратура, за да спасят живота и здравето на хиляди деца?

Тази крайно лицемерна и цинична предизборна имитация на благотворителност е най-силното доказателство, че изборната търговия "на едро” е далеч по отвратителна от "грозното явление", от което на думи премиерът се възмущава.