Европейската комисия (EK) ще продължи да наблюдава България и Румъния, чрез механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Това стана ясно след дебата за настоящето и бъдещето на механизма, организиран в Европейския парламент в Страсбург, предаде БНТ.

През юли миналата година ЕК отчете, че някои от основните пропуски в наблюдаваните области - борбата с организираната престъпност и корупцията - са преодолени и реши да изготви доклади след по-дълъг от обичайния период от шест месеца, отбеляза той. Цялостната оценка на Комисията за напредъка по МСП от присъединяването на България обаче показва значителен напредък в основната законодателна рамка.

Междувременно събитията в Румъния, породили съмнения за върховенството на закона в страната, наложиха изготвянето на извънреден доклад, който отчете, че има необходимост от допълнителен напредък, заяви еврокомисарят по разширяването на Европейския съюз Щефан Фюле по време на дебатите в Страсбург, информира БТА.

Той заяви, че докладите са средство за реформи, а много от изразените от ЕК препоръки досега са насърчили предприетите от София и Букурещ положителни стъпки през последните пет години. Често има нужда от дълбоки промени и не е реалистично да се очакват бързи резултати, уточни комисарят.

Фюле се позова на изследване на общественото мнение в двете страни, което показва, че мнозинството от българите и румънците отчитат важната роля на Европейския съюз за преодоляването на проблемите в техните държави. Общо 70 на сто от хоарат настояват докладите да продължат до изравняването на стандартите с останалите страни от Общността, допълни Фюле.

Комисарят критикува подхода на някои страни от ЕС да обвържат докладите с темата за разширяването на Шенген. ЕК не подкрепя този подход, посочи еврокомисарят.

Ще продължим да наблюдаваме отблизо процеса на реформите в България и Румъния, за да помогнем на двете страни да постигнат целите на механизма, заяви Фюле.

Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Моника Панайотова настоя за изготвянето на стратегия за отпадане на механизма. По нейните думи Европейската комисия е отчела политическата воля за реформи в България, а правителството на представляваната от нея партия е подхождало винаги държавнически.

"Бяха изпълнени повечето препоръки, въпросът днес е какво правим с механизма занапред, той губи своето първоначално предназначение и става неефективен", коментира Панайотова. Според нея механизмът често бива използван за вътрешнополитечски дебати, по въпроса за Шенген, както и по темата за движението на работници в различните държави от ЕС.

Евродепутатът от същата група в ЕП Мария Габриел заяви, че механизмът е донесъл ползи, но се е изчерпал. Тя отбеляза, че през юли Хърватия ще бъде приета в ЕС без сходен механизъм.

Същевременно евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев посочи от своя страна, че корупцията и организираната престъпност не са запазена марка на двете поставени под наблюдение държави. По неговите думи зачестяват оценките, че механизмът е проява на дискриминация. Механизъм само за две държави е напълно неприемлив, добави той. Ковачев призова ЕК да каже какво още да се случи за отпадането на наблюдението.