България няма ясна позиция по бюджета на Европейския съюз (ЕС) за периода 2014-2020 г. Това изтъкна евродепутатът Ивайло Кафлин, докладчик на Европейския парламент по следващата бюджетна рамка на ЕС, по време на провелата се днес (2 ноемрви) конференция във връзка с европейския бюджет.

Според евродепутата е изключително притеснителен фактът, че нашата страна няма конкретна и пълна позиция по целия бюджет. Според него по този начин ние не защитаваме правилно правата си."България има възможности и трябва да ги използва", добави той.

По думите на Калфин освен бенефициент по бюджета България е и платец и би трябвало да не страни от обсъждането на въпросите за следващата бюджетна рамка на ЕС. "България има същите права, каквито имат Германия и Великобритания“, заяви Калфин в отговор на журналистически въпрос дали има значение мнението на нашата страна при взимането на решенията. Калфин подчерта, че всяка страна-членка на ЕС има право да наложи вето и да блокира приемането на бюджетната рамка за следващия програмен период.

Евродепутатът също така коментира изказването преди време на премиера Бойко Борисов, че той прави това, което и германския канцлер Ангела Меркел. По думите на Калфин, София има много по-различни интереси от Берлин, що се отнася до общия европейски бюджет и ние трябва да настояваме за други неща.

Евродепутатът даде за пример намаляването на средствата за изваждане от употреба на ядрени обекти, което би се отразило много негативно на страната ни.

"От България нямам числа“, каза Калфин. По негови думи всички европейски правителства са представили разчети за приходната и разходната част, свързани с бюджета на ЕС, но българското финансово министерство се бави с изготяването на тези данни. В тази връзка позицията на България трябвало да се изготви от Министерството на финансите с помощта на другите минитерства. "Не ми е ясно защо това не става“, добави той.

Проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения също коментира липсата на позиция от страна на България и това, че всички други европейски държави са се изказали по въпроса за бюджетната рамка. Според него има въпроси, в които София трябва да се включи. Пример е намаляването на субсидиите по Кохезионния фонд, което може да стане, ако страната ни не отговори на определени макроикономически условия като прекомерни бюджетни дефицити или дисбаланси. Според Ганчев е възможно в нашия бюджет да има дисбаланс по текущата сметка и едно наказване с намалението на фондовете би се отразило негативно на страната.

Econ.bg се свърза с пресцентъра на Министерството на финансите (МФ), откъдето ни обясниха, че позицията на страната ни по повод европейския бюджет за периода 2014-2020 г. е била обсъдена днес на изнесено заседание на Съвета по европейските въпроси в Пловдив. Какво е казала зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева по темата може да прочетете тук.

Същевременно Ивайло Калфин говори и за опасността от разделянето на Европа на „две скорости“. Според него това може да се случи, ако се приемат предложенията на някои европейски лидери за създаване на отделен бюджет в рамките на еврозоната. Този бюджет трябва да се нарича „фискален капацитет“, но по думите на Калфин той ще представлява отделен бюджет на еврозоната, като има и предложение за създаване на отделен съвет на министрите. „Допълнителното институциониране“ в Европейския съюз би затруднило ситуация, смята Калфин, като заяви, че „не е уместно да се създават нови бюджетни структури“.

Също така според евродепутата България би трябвало да се включи в договорите за създаване на банков съюз, защото с незаемаето на позиция и невключване на страната ни в такива структури ние работим за едно евентуално разделяна между отделните страни-членки.

Икономистът проф. д-р Румен Гечев също говори за опасността от разделянето на Европа на две, като заяви, че европейският бюджет „не е срещу, но не е и в полза на Южна Европа“.