2. Количествените улеснения на Европейската централна банка

През март Европейската централна банка започна безпрецедентна по своя мащаб политика за осъществяване на т.нар. количествени улеснения; т.е. на инжектиране на новонапечатани пари в икономиките от еврозоната. Най-добрият сценарий измежду плановете на централната банка предвиждаше новите средства да достигнат до икономиката под формата на кредити чрез търговските банки, от които ЕЦБ искаше да закупи държавни ценни книжа. Първоначалният времеви обхват на мярката беше до края на месец септември 2016 г., като месечният таван на стойността на закупените акции беше до 60 милиарда евро.

Целта на политиката за количествени улеснения на ЕЦБ е да се съживят икономиките от еврозоната чрез стимулиране на потребителските кредити и от там – на крайното търсене. Друга важна според авторите на политиката цел е увеличаването на инфлацията, измерена посредством индекса на потребителските цени.

По време на последната среща на ръководството на ЕЦБ през декември се взе решение финансовата институция да удължи обхвата на програмата за закупуване на количествени улеснения с още 6 месеца спрямо първоначалния ѝ времеви обхват, въпреки че се запази тавана на средствата, които ще се инжектират в икономиките от валутния съюз. Друга реформа в политиката на количествени улеснения беше включването на регионалните правителствени облигации, а не само на ДЦК, като таргетирани инструменти за закупуване от страна на централната банка, като приходите по облигациите, под формата най-вече на лихвите по тях, вече ще се реинвестира за закупуване на нови правителствени облигации. Причината за удължаването на програмата беше твърде ниската инфлация във валутния съюз, която отново няма да достигне таргета от 2%, измерена посредством индекса на потребителските цени.

Политиката на централната банка беше критикувана от мнозина икономисти. Според тях интервенцията на пазара на правителствен дълг и индиректно кредитния пазар би довело до негативни последици за икономиките под формата на сформиране на нови балони на пазарите в 19-те членки на валутния съюз. Някои от тях посочиха, че сред особено уязвимите пазари е пазарът на недвижими имоти, който очаквано търпеше изключително бурен икономически растеж преди кризата в почти всички страни не само от еврозоната, но и от Европейския съюз, поради двойствената природа на жилищата – като потребителска стока, от една страна, и като инвестиционен актив, от друга. Въпреки настъпването на Голямата рецесия и финансовата криза, която я последва, на Стария континент има много страни, в които имотният пазар продължава да набъбва стремоглаво. Сред тях е и България, като само в София цените на жилищата се очаква да нараснат с около 7% на годишна база спрямо тази година – значително по-голям растеж от повишаването на равнището на заплатите и от това на много други пазари.