5. Третият спасителен пакет за Гърция и продължаващата криза в южната ни съседка

През 2015 г. Гърция не успя да излезе от икономическата и финансова криза, въпреки че според прогнозата на Евроейската комисия брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне с 0,5% през 2015 г. спрямо година по-рано. Ревизираните данни за представянето на икономиката на южната ни съседка показват, че през третото тримесечие БВП на страната се е свило с 0,9% на годишна база, като по този начин спада за пръв път от година насам.

Освен това динамиката на БВП се определя до голяма степен от правителствените разходи, на фона на слабия ръст на индустриалното производство (1% на годишна база през първите 10 месеца на годината, въпреки че през зимните месеци то традиционно спада, т.е. за цялата 2015 г. може да достигне дори негативна величина) и ниските чуждестранни инвестиции. Нещо повече – в средата на годината страната преживя реална банкова криза, тъй като поради липса на ликвидност на местните финансови институции се наложи в страната да бъде обявена банкова ваканция, за да се предотвратят банкови фалити, а малко преди това Гърция обяви несъстоятелност по дълг към Международния валутен фонд, след като не успя да погаси дължимата сума на датата на падежа.

На фона на слабото представяне на гръцката икономика през август, страната успя да договори трети спасителен пакет с международните си кредитори – Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия – на стойност 86 милиарда евро. Средствата ще бъдат отпускани на страната до средата на 2018 г., като по този начин финансовата помощ за Гърция от началото на финансовата криза в Европа ще достигне почти 320 милиарда евро, след като първите два спасителни пакета към южната ни съседка бяха на обща стойност 233 милиарда евро.

Срещу тази сума страната се задължи на реформи, някои от които, според анализатори, са трудно изпълними. Сред тях са:

- Първичен бюджетен излишък от 3,5% до 3 години. Първичният бюджетен дефицит се измерва, като от бюджета на страната се извадят разходите по лихвите и главниците към международните кредитори на страната.

- Концесия на големите пристанища (Пирея и Солун) и летищата.

- Намаляване на придобивките на администрацията и реформа на пенсионната система, включваща дестимулиране на ранното пенсиониране и увеличаване на пенсионната възраст до 67 години.

- Здравна реформа и въвеждане на таван на цените на някои лекарства, плащани от местната здравна каса.

- Борба срещу укриването на данъци и увеличаването на ДДС върху някои стоки с 10 процентни пункта до 23%.

- Законово оптимизиране на процедурите по фалит.