Kазусът

"По-добре късно, отколкото никога". С тази поговорка може като че ли да се обобщят настроенията след промените в Закона за държавното обществено осигуряване, които Народното събрание (НС) прие в края на миналата година. С тях пенсионната възраст от началото на тази година започва да се увеличава с 4 месеца ежегодно до 2015 г. Решението засяга работещите от всички категории труд.

С 2 години от 1 януари се повишава осигурителният стаж, необходим за пенсия на военнослужещите, както и на заетите в МВР, ДАНС и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Срещу промяната, касаеща служителите от силовите ведомства, се обяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той аргументира ранното пенсиониране с думите: "Как си представяте един служител, полицай, на 55 години да гони при необходимост един 25- или 30-годишен младеж". Срещу промяната като цяло се изказа и президентът Георги Първанов. Впоследствие той наложи вето на реформата. Задочният диалог по медиите беше продължен от премиера Бойко Борисов. Той отговори на Първанов, че е очаквал похвала, а не спиране на промените.

В крайна сметка НС отхвърли президентското вето.

Предисторията

Според първоначалното предложение на ГЕРБ пенсионната възраст трябваше да се увеличава с по 1 година. Решението на управляващите да изместят реформата от 2013 г. за 2012 г. беше посрещнато "на нож" от синдикатите. Първоначално те заявиха, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Впоследствие нито вицепремиерът Симеон Дянков, нито премиерът Бойко Борисов успяха да възстановят социалния диалог. В резултат депутати от ГЕРБ внесоха предложението директно в НС за гласуване, без то да е гласувано от НСТС.

След провелия се голям национален протест в София управляващите отстъпиха от първоначалната идея за увеличаване на възрастта за пенсиониране с 1 година от 2012 г.

Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов в края на месец ноември цитира данни на Националния статистически институт (НСИ), според които ефективната възраст за пенсиониране за трета категория труд, която е най-разпространена, е 61 години за жените и 64,2 години - за мъжете. Той допълни, че и при досегашните условия хората работят по-дълго.

Според разчетите на Националния осигурителен институт (НОИ) към 2017 г. само от увеличаването на възрастта за пенсиониране сумарно фискалният ефект ще бъде около 300 млн. лв., а до 2020 г. - акумулирано - около 660 млн. лв.

Експертният коментар

Моментът за пенсионна реформа е добър, дори е бил пропуснат. Около това мнение се обединиха няколко експерти, с които Econ.bg разговаря преди приемането на промените в Закона за държавното обществено осигуряване на второ четене.

"Аз принципно смятам, че хората трябва да работят максимално дълго, докато могат. Това е полезно и за тях, и за икономиката". Това заяви управляващият сътрудник в Industry Watch Георги Стоев.

Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) моментът, в който реформата е можела да се случи без проблеми, е бил пропуснат. Сега просто трябва да се наваксва.

"Пенсионната система е в сериозна криза. Това е най-големият разход на бюджета", коментира от своя страна изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Той допълни, че страната не може да избяга от текущите демографски процеси. В това число се включват ниската продължителност на живота, както и високата детска смъртност, която достига 9 на сто. Тя намалява рязко средната възраст, на която хората умират.

Според БСК увеличаването на пенсионната възраст трябва да стане плавно и по-меко. В същото време трябва да има ръст и на осигурителния стаж.

"Явно е, че системата се нуждае от сериозно саниране. И към това като добавите, бих казал, тежката демографска картина в страната, нарастващата емиграция, закриването на работни места, което е достигнало драматични размери - 260 хиляди за последните 2 години плюс 22 хиляди самоосигуряващи се. Явно е, че системата ще има хронични дефицити от приходи в бюджета на ДОО", коментира още Данев.

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков е осъзнал нуждата от реформи. В това число се включват увеличаването на пенсионната възраст и реформата в БДЖ.

Икономистът Лъчезар Богданов изрази мнение в ефира на БНТ, че с промените, които се правят по отношение на пенсионната система, не се избързва, а те са отдавна отлагани и много закъснели. Управляващият съдружник в Industry Watch коментира, че така, както е конструирана пенсионната система, непрекъснато се създават стимули хората да не внасят много и да се опитват да заобикалят правилата.

Подкрепа сред икономистите среща и друга промяна, приета от правителството – увеличаването на възрастта за пенсиониране на заетите от силовите ведомства.

Според Георги Стоев хората от т.нар "рискови професии" могат да продължават да работят и след 45-50 г. Той допълва: "Не е нужно да гасят пожари или да карат самолети, те могат да са консултанти или обучители. Смятам, че трябва да се започне с вдигане на пенсионната възраст на хората, които имат привилегии в момента. Това ще е добре и за тях - ще останат в бизнеса по-дълго време".

От своя страна Божидар Данев коментира, че ранното пенсиониране може да доведе до смущения в младежката заетост. Той добави, че безработицата сред младите хора в момента е много съществена. Шефът на БСК обясни: "Запазването на тези работни места само за пенсионери във всички случаи ще създаде смущения в осигуряването на места за младежка заетост".

Два от дефектите на пенсионната системата бяха посочени от Данев. Първо, че тя е натоварена много със социални плащания, които не са свързани с осигурителен принос. Второ: невнасянето на голям брой осигурителни вноски от заетите в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, както и част от Министерството на правосъдието. С други думи – всички, които имат право на ранно пенсиониране.

В заключение

Времето за реформи е настъпило

Приблизително около това мнение се обединиха премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Симеон Дянков. Според първия промяната е трябвало да се осъществи още през 2010 г. Той обяви: "Смятам, че това, което правим, ще е добро за страната и през 2016 г. ще даде резултат". От своя страна вицепремиерът беше още по-краен. Той обяви, че реформите са закъснели с 10-12 години.

Ако трябва да погледнем чисто обективно, промените са наложителни. Сред причините за това са застаряващото население, проблемите в пенсионната система, както и социалните придобивки, с които разполагат работещите от силовите министерства. Проблем представлява и огромният дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ). Според последните разчети той възлиза на около 3 млрд. лв.

До няколко месеца трябва да стане факт и още една промяна. Тя ще задължи държавните служители сами да си плащат пенсионните вноски. Според информация от края на миналата година амбицията на управляващите е законовата промяна да стане факт до септември.