Началото на 2013 г. се оказа знакова за българската енергетика. Още в първите месеци на годината страната беше обхваната от протести срещу високите цени на тока и парното и бившите управляващи, след като масово хора се оплакаха от абсурдно завишени сметки. Това доведе не само до оставката на правителството на ГЕРБ, но и до промяната на модела за ценообразуването на тока.

Цената на тока

Първото поевтиняване на електроенергията, гласувано то Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), дойде в началото на годината, като цените бяха смъкнати с над 7%. Новото намаление, което бе в рамките на 5%, дойде на 1 август. Последното поевтиняване, гласувано от членовете на държавния регулатор, е спад на  цената на нощната електроенергия с 10%, а на дневната – с 1%. То ще влезе в сила в началото на новата 2014 г. Решението за новата цена бе публикувано от ДКЕВР в предпоследния ден на годината – 30 декември.

Смените в ДКЕВР

Освен с промяната на ценовия модел 2013 година за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) бе белязана от няколко оставки. През януари председателят на държавния регулатор Ангел Семерджиев бе освободен от поста, който внезапно загуби благоволението на ГЕРБ. Като причина от тогавашните управляващи бе изтъкнато забавянето и липсата на разработени и приети актове, свързани с Третия енергиен либерализационен пакет. За нов председател бе определена Юлияна Иванова. Преди да поеме държавния регулатор Иванова бе работила за немската RWE в България. Тя обаче се задържа на поста едва няколко дни и се оттегли.

Новото назначение бе извършено на 8 март, като на председателското място бе поето от Евгения Харитонова. До момента тя бе зам.-министър в министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В началото на юни Харитонова подава оставка. На нейно място е назначена досегашния член на държавния регулатор Анжела Тонева. Тя работи в комисията от 2001 г., като целта е да довърши мандата на Харитонова. През декември Тонева подаде оставката си, като посочи, че причините да напусне са лични. По-късно стана ясно, че става съветник на премиера Пламен Орешарски. В държавния регулатор мястото й бе заето от тогавашния изпълнителен директор на
Български енергиен холдинг (БЕХ) Боян Боев.

Такса ВЕИ

В началото на декември депутатите приеха на второ четене закона за държавния бюджет за 2014 г. В него народните представители гласуваха да бъде наложена такса от 20% върху производството на зелена енергия от слънчеви и вятърни централи. С въвеждането на таксата се изпълнява препоръката на Европейската комисия за намаляване на преференциите за производителите на този вид енергия. Само за първите три месеца на годината производството на ток от възобновяеми енергийни източници е нараснало с 51%. Очаква се приходите от тази мярка да достигнат до 160 млн. лв. Целта е средствата да отидат в бюджета и да се използват за подпомагане на енергийно бедни домакинства, обясни тогава ресорният министър Драгомир Стойнев. По думите му двата ядрени блока на АЕЦ „Козлодуй“ са работили на много слаби мощности, тъй като е трябвало да изкупуват енергията, произведена от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Според сключените договори държавата трябва да изкупува цялата енергия от тези централи въпреки изключително високата цена. По данни на председателя на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев за изкупуването на тази енергия българските граждани плащат по 800 млн. лв.

Идеята е нулева такса да важи за производители за битови цели за наземни устройства до 80 мегавата и за такива, поставени на покривите на сградите – до 30 мегавата. Подобни такси върху произведената енергия от ВЕИ са въведени още в Гърция, Румъния, Италия, Белгия и Великобритания.