Ниските доходи на българите, както и манталитетът на хората у нас са основните причини, които спират проникването на животозастраховането в българската действителност. Около тази идея се обединиха повечето участници на провела се днес дискусионна кръгла маса „Животозастраховането в България“.
По думите на Светла Несторова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, има потенциал за развитие на животозастраховането в България, но застрахователните дружества трябва да имат по-добра комуникационна политика. "Да бъдем по-открити към външния свят“, призова тя.
В Европа приходите от застраховане към края на 2011 г. са в размер на 1 072 млрд. евро. Интересно е, че от тази сума 59% заемат премийните приходи от застраховки „Живот“ (633 млрд. евро), а 41% от общо застраховане (439 млрд. евро). Това показват данните на Европейската федерация за застраховане и презастраховане.
Дружествата в Европа, които се занимават с животозастраховане, са около 1200. Към 2011 г. те са реализирали 6 100 млрд. евро инвестиции и са изплатили близо 619 млрд. евро обезщетения. Средната премия на човек от населението или т.нар застрахователна плътност общо за Европа е 1072 евро. Лидер в класацията е Швейцария с над 3000 евро премия на човек. България пък е от последните страни сред 32-те европейски държави в животозастраховането - с 17,6 евро (35,1 лв.) премия на човек.
За Европа делът на животозастрахователните премии е средно 4,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е т.нар показател за проникване. На фона на останалите европейски държави, в България секторът има доста по-незавидно положение - едва 0,33% дял от БВП.
Според Веселин Тонев от „ДЗИ“ причини за разликата в житовозастраховането между Европа и България е разликата в стандарта на живот. България е най-бедната държава в Европа, заяви Тонев. Според него обаче успоредно с развитието на българската икономика ще се развива и секторът.
„Да, бедността е един от основните фактори за това, че този пазар не е развит, но не е единственият“, заяви от своя страна Андрей Александров от „Алианц България“. Според него манталитетът на българите е другата основна причина за това застраховките „Житот“ да не са толкова популярни у нас. Според него българинът може да отдели по 1000 лв. на месец, за да поеме разноски за колата си, но не може да отдели 50 лв. за застраховка. По думите на Александров друга причина, освен манталитета на хората в България, е фактът, че застрахователите у нас не популяризират достатъчно застраховките „Живот“.
Според Джордж Цаконас от „Метлайф“ доходите на българите не са проблемът, който спира проникването на застраховките „Живот“. „За да стигнем тези 4,5% проникване за Европа, ние трябва значително да подобрим представянето на животозастраховането“, смята той. „Правим нещо грешно“, коментира Цаконас. Евгени Бенбасат от „ОББ-Метлайф“ подкрепи идеята, че ниските доходи на българите са фактор, но също заяви, че не са единственият. Той даде пример с Индия, където проникването на животозастраховането е 4,4% при много по-ниски доходи на населението.
Николай Логофетов от „Граве България“ също посочи манталитетът като основна причина за малкото застраховки „Живот“, които българите сключват. „Българите са спестовни като нация, но имат различен фокус от европейците“, смята той. Според него дейността и понятието застраховка „Живот“ „се сблъсква с едно неглижиране“, а „българинът мисли краткосрочно".
"На фона на останалите форми на спестявания банкови влогове и вложения в пенсионно осигурителни дружества, застраховката „Живот“ все още се смята за алтернативна форма, въпреки че също е нискорисково вложение", обясни Светла Несторова.
