Специално за Econ.bg.
Визитка:
Иван Такев завършва специалност „Финанси" в УНСС през 1996 г. Между август 1999 г. и март 2000 г. е стипендиант в университета „Джордж Вашинготн“ във Вашингтон, САЩ. Той също така е участвал в учебни програми на университета в Джорджтаун в САЩ, насочени към студенти от Централна и Източна Европа. От 1998 до 2001 г. работи в Държавната комисия по ценните книжа (КФН). След това започва работа в Българска фондова борса-София (БФБ-София). От 2008 г. е изпълнителен директор на борсата.
Акценти:
- Най-ключовите сделки на борсата през годината, до момента;
- Рефлектира ли работата на съдебната система върху българският капиталов пазар?
- Ще се стабилизира ли търговията на борсата, заради избора на новото правителство?
- Можем ли да очакваме раздвижване на българския капиталов пазар?
- Може ли платформата на БФБ да се използва и за търговия с електроенергия и енергийни суровини?
- До къде стигна приватизацията на БФБ?
- Кои са приоритетите на БФБ в краткосрочен и средносрочен план?
Г-н Такев, кои бяха най-ключовите сделки на борсата до момента през годината?
Иван Такев:
На борсата от началото на годината бяха сключени няколко единични големи сделки с акции на листвани компании, но аз не бих ги определил като ключови. Те в никакъв случай не допринасят за общата
ликвидност на пазара поради еднократния си характер. Още повече при тях изпълнението е между точно определени конкретна лица без възможност за намеса на външни участници, а всеки оператор на
платформа за търговия се стреми именно към по-висока ликвидност.
Наистина, поради големия си обем, те понастоящем формират значителна част от приходите на борсата като компания, но поради посочената по-горе причина, те не са това, към което се стремим и затова не ги считаме за ключови от гледна точка на стратегическото развитие на пазара.
В свое интервю главният икономист на една от големите банки в страната казва, че един от най-големите проблеми на българския капиталов пазар е неефективната работа на съдебната система.
Според Вас това така ли е?
Иван Такев:
Очевидно е, че двете неща са корелирани, но не съм убеден, че е налице толкова ясна причинно-следствена връзка. Ефективно работещата съдебна система вероятно би имала някакъв отпечатък върху
капиталовия пазар, но според мен допирната точка по отношение на проблемите на двете места по-скоро е в резултат на желанието на всички да търсят решение на казусите, пред които са изправени,
единствено с финансови аргументи.
До момента, до който не бъде осъзната необходимостта от абсолютно върховенство на закона и впоследствие на вътрешните правила, по които функционират отделните екосистеми, проблеми ще има навсякъде, не само във небанковия финансов сектор.
Очаквате ли заради избора на новото правителство търговията на борсата да се стабилизира?
Иван Такев:
Да, наличието на работещо правителство по подразбиране вдъхва сигурност на инвеститорите. А ако използваме аргумента на противното, от средата на месец февруари, непосредствено след оставката на
предходното правителство, наблюдавахме рязко спадане на активността на инвеститорите и засилена волатилност.
Според борсовите анализатори можем да очакваме раздвижване на българския капиталов пазар. На какво се дължи това, според Вас?
Иван Такев:
Трайна промяна на наложилата се вследствие на кризата през последните 5 години пазарна ситуация може да се очаква единствено след възстановяване на жизнеността на българската икономика. Необходимо
е тя да започне да бележи по-осезаеми ръстове от сегашните, които да ни оттласнат от дъното. Това е и единственият от основните фактори, от който зависи представянето на фондовия пазар. Просто не е
възможно да очакваме да видим радикално различна ситуация без това да е подкрепено от здрав фундамент.
Разбира се, не искам неволно да внушавам грешни послания, например че с излизането ни от кризата (което пък не може да се обвърже с конкретно определен момент), на капиталовият пазар непременно ще се върне динамиката отпреди шест години. По развитите пазари е налице обща тенденция към свиване на обемите на спот-търговията вследствие на много фактори: най-вече на загубено инвеститорско доверие, промяна в търсените инвестиционни продукти и вече реалната възможност да се открият инвеститори и без помощта на посредничеството на организираните пазари.
Това неизбежно ще се отрази на възможностите най-вече на по-малките предприятия да се финансират ефективно, което може да ги подтикне да търсят алтернативни начини на финансиране, алтернативни включително и на банковото финансиране и това допълнително да усили процеса. Както споменах, свиването на обемите е тренд, наблюдаван по развитите пазари, но е твърде вероятно той да се прехвърли, макар и след време, и на по-малките. Което, обаче, за разлика от сегашната ситуация, ще бъде брънка в еволюцията на пазарите, а не резултат от поредната криза.
