Има ли възможност платформата на БФБ да се използва и за търговия с електроенергия и енергийни суровини, с квоти за емисии парникови газове?

Иван Такев:

Ако става дума за спот-търговия, да, такава възможност съществува. Платформата на БФБ до един определен момент се използваше от Европейската Енергийна Борса за спот-търговия с електроенергия, като съответният интерфейс за това се поддържа и в момента. Тук обаче следва да се отбележи, че най-определящ фактор е държавната политика в енергийния сектор, респективно от нея зависи как да бъде изграден съответният организиран пазар.

По отношение на търговията с емисиите парникови газове наскоро ние завършихме сравнително детайлен първоначален анализ на възможностите за организация на подобен пазар у нас. В момента обаче съществуват доста регулаторни затруднения, които  би следвало да намерят своето решение след приключване на промените в европейската регулаторна рамка в областта на пазарите на финансовите инструменти.

Само за илюстрация, начисляването на Данък върху Добавената Стойност по такива сделки очевидно коренно изменя картината спрямо традиционните финансови инструменти, които понастоящем търгуваме. Също така, поради факта, че регистърът на притежателите на съответните квоти не се поддържа от Централен депозитар, както е в случая на търгуваните на борсата финансови инструменти, то е необходимо и изграждането на съответната връзка с този регистър, посредством която да се отразява смяната на собствеността в резултат на сключените сделки. 

Не на последно място, за да бъде организирането на подобен пазар успешно, то трябва да се изгодно от икономическа гледна точка. Независимо, че европейският пазар на емисии расте по обем всяка година, то при него факторите, които оказват влияние са доста непредвидими. 

Така например, отново се появиха индикации, че е налице свръхалокация на квоти, този път на ниво страна-членка на ЕС (а не на ниво икономическа единица, както беше в първия регулаторен период), което може сериозно да компрометира пазара и да окаже силен натиск надолу на цената на квотите.

При прекалено ниска цена изчезва стимулът на компаниите да редуцират изпусканото от тях количество въглероден двуокис в атмосферата и прави търговията безсмислена. Именно поради такива причини може да се окаже, че потенциалните обеми в местен план няма да оправдаят разходите по стартирането на пазара.

Приватизация на БФБ се очакваше още през 2012 г.? Защо, според Вас това не се случи?

Иван Такев:

Както всички знаем, в края на 2012 г. Агенцията за Приватизация и Следприватизационен Контрол възложи на избрания от нея консултант изготвянето на информационен меморандум, оценка и правен анализ на БФБ и Централен депозитар, които, съгласно приетата от държавата концепция, следва да се приватизират заедно.

Избраният консултант предаде окончателно приключената от него работа в началото на февруари, като следващата стъпка бе откриване на същинската приватизационна процедура за двете компании в пакет. Във времето това съвпадна с подаването на оставка от предходното правителство, респективно със спирането на процеса от бившия финансов министър.

Спирането, обаче, надали е изненадало потенциалните кандидати, тъй като те самите вероятно биха искали да имат ясно определена насрещна страна в хода на процедурата. Тъй като изготвената и предадената от консултанта документация има все пак някакви времеви ограничения на своята актуалност, аз се надявам направеното до момента да не бъде загубено. Надяваме се самата процедура да бъде възобновена своевременно, така че да не се налага да се изминава целия път отначало.

Какво предстои на Българска фондова борса (БФБ-София) през тази година? Кои са приоритетите на БФБ в краткосрочен и средносрочен план?

Иван Такев:

В краткосрочен план приоритетите ни са пряко свързани с внедряването на новата информационна система на Централен Депозитар, която ще има ясно отражение и върху фондовата борса. Правилата за работа на тази система са в процес на одобрение от Комисията за финансов надзор, като след получаване на одобрението е предвиден и определен период за мигриране на всички членове към нея.

След приключване на този процес Централен Депозитар ще се превърне в напълно функционална клирингова институция, макар и с някои особености (напр. няма да поддържа парични сметки). Същевременно в момента в БФБ подготвяме мигрирането на гаранционния ни фонд, в който всички борсови членове правят вноски, към Централен депозитар, което също ще се случи след одобрението на правилата.

Вследствие на това всички т. нар. post-trading услуги ще добият по-завършен вид, а институцията, извършваща клиринг и сетълемент на сделките ще гарантира и приключването им чрез този гаранционен фонд. Както е известно, в момента борсата изпълнява силно нетипичната функция по гарантиране на сетълмента, което е почти непознато в световната практика.

След прехвърлянето на фонда единствената разлика с фигурата на централния съконтрагент, за който по Регламент 2012/648 на ЕП и ЕС се изисква минимален капитал от 7.5 млн. евро, ще бъде в това, че Централен депозитар няма да встъпва като страна по сделките.

Новата информационна система на Централен депозитар също значително ще улесни заемането на финансови инструменти и управлението на обезпеченията на борсовите членове, които са отдавна идентифицирани слаби места в процеса на приключване на маржин-сделки и къси продажби.

Не на последно място, регламентирането на няколко вида клирингово членство потенциално ще улесни достъпа на чуждестранни посредници до българския пазар, които ще имат възможност да приключват своите сделки през местен клирингов член, а не задължително директно, както е в момента.

Ако оставим настрана промените в депозитарната институция, в момента работим с два по-големи пазарни оператора, като се опитваме в партньорство с тях да осигурим възможност на БФБ да се търгуват структурирани продукти, които в момента не са достъпни през нашата платформа. В борсата сме убедени в перспективите пред тях на българския пазар, но нежеланието на местните финансови институции да предложат такива локално ни подтикна да потърсим алтернативи.

*Централен депозитар - институция, поддържаща регистър на сделките с ценни книжа.

*Клиринг - търговско съглашение за погасяване на взаимните задължения само във валутите на договарящите се страни, без преводи на чуждестранни платежни средства.

*Сетълмент - окончателното прехвърляне на средства по разплащателните сметки на участниците в платежния процес, с което се преразпределя ограниченият паричен ресурс и с което плащането между участниците в платежната транзакция е действително завършено.

*Можете да видите и предходното ни интервю с Иван Такев от БФБ, направено март 2012 г. тук.