Специално за Econ.bg

През февруари 2008 г. политическият съвет на тройната коалиция взе решение за създаване на Българския енергиен холдинг (БЕХ), а самата структура официално започна да функционира пред септември 2008 г. В нейния състав влизат 5 предприятия: Мини „Марица Изток”, ТЕЦ „Марица изток 2”, АЕЦ „Козлодуй”, НЕК и „Булгаргаз”. Със създаването на холдинга се цели превръщането на България в енергиен лидер на Балканите и подобряването на сигурността на снабдяването в България.

На 20 януари 2009 г. беше избран Съвет на директорите на БЕХ. В него влизат директорът на „Булгаргаз” Димитър Гогов, членът на съвета на директорите на дружеството Димитър Димитров, бившият главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов и бившият заместник-министър на икономиката и енергетика Галина Тошева. Структурата се оглавява от директора на ДП „Радиоактивни отпадъци” Борис Пеков.

В началото на месец февруари 2009 г. БЕХ представи инвестиционните си планове и проектите, които предстои реализира през следващите няколко години. По тези и други въпроси разговаряме с председателя на Съвета на директорите на БЕХ Борис Пеков.


Г-н Петков, какви бяха първите няколко месеца на Българския енергиен холдинг (БЕХ)?

Борис Петков:

Мога да говоря от един месец насам, откакто аз имам договор за управление, подписан от министъра на икономиката и енергетиката. В момента обстановката е доста напрегната, тъй като тепърва навлизаме в материята. Единственият член на борда директорите, който е присъствал в него и преди това, е г-жа Галина Тошева. Това е добре, тъй като този факт осигурява някаква приемственост в дейността.

Какви са финансовите резултати на холдинга за миналата година?

Борис Петков:

Предварителната печалба възлиза на повече от 120 млн.лв. Още нямаме окончателния отчет на дружествата, които влизат в състава на холдинга. Това ще стане в края на месец март. Всички тези цифри, които бяха изнесени днес (3 февруари), са приблизителни. Като порядност са там.

Очаквате ли да има сериозни разминавания между прогнозните цифри и тези, които ще излязат в края на март?

Борис Петков:

Цифрите винаги не съвпадат. От практиките на други предприятия от по-ниско ниво знам, че общо взето към края на март, когато мине и финансовият одит, нещата малко или много се променят, но порядъците не.

На колко възлиза инвестиционната програма на холдинга за тази година?

Борис Петков:

Основно са предвидени около 100 млн. лв., които са крайно малко като инвестиции, но те подготвят няколко проекта за изпълнение. През всички тези години по една или друга причина или поради липса на средства, тези проекти не са започнали. Всички междусистемни връзки – не само по газопреносната, но и по електропреносната система, трябва да бъдат подготвени – трябва да се направят преки проучвания, да се оцени, да се избере изпълнител, да се проектира. Всичко това започва сега. Затова тези 100 млн. лв. са малко, но на този етап са достатъчни, за да се подготвят такива проекти.

Кои са основните проекти, по които ще започнат предпроектни проучвания тази година?

Борис Петков:

Това са връзките по газопреносната система и по електроенергийната система с Гърция и Сърбия.

До колко време смятате, че може да бъде завършена връзката с газопреносната мрежа на Гърция?

Борис Петков:

Такива срокове не мога да кажа. След като завърши предпроектното проучване и се направят оценките, тогава може да се каже. Освен това зависи от самия проект. Когато се изработи, вътре в него има спецификация на материалите, на труда, средствата са предвидени. Не е редно да се говори за срокове и цифри до приемането и одобряването на проекта и сключването на договор.

Каква е според Вас възможността III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй” да бъдат пуснати в експлоатация?

Борис Петков:

Това е технически възможно. Веднага може да се започне процесът на пускане. Това означава изпробване на всички системи, зареждане на активна зона и смяна на лиценз, което е нещо много важно. Агенцията по ядрено регулиране (АЯР) не може да се самосезира за този случай. Трябва операторът да се обърне и да иска промяна на лиценза. Всичко това при добро изпълнение на изискванията на лицензионните условия от страна на АЕЦ „Козлодуй” може да отнеме около 2 месеца до започване на предпусковите операции.

Как гледате на идеята на партия „Атака” I и II блок да бъдат обновени и след това пуснати в експлоатация?

Борис Петков:

При I и II блок ситуацията е доста по-различна. На III и IV блок е извършена пълна програма за модернизиране и за подобрение на ядрената безопасност. Това е извършено в един период от десетина години. Там са отишли, по мое сведение, над 500 млн. лв. – 300 млн. евро и може би 150 хил. долара. Тази оценка е трудна, защото през различните години екюто и доларът имаха различни стойности. Има и много голяма част български инвестиции – не само тези, които са по заеми и дадени от международни банки.

В резултат на това е постигнато едно ниво, което е оценено от Международната агенция по ядрена енергетика, която е единственият орган, който може да дава технически заключения. Тя казва, че АЕЦ „Козлодуй” е на същото ниво на безопасност, на което са другите блокове от същото поколение на запад. По-добро определение от това няма. Нашите блокове са като западните. Оттук нататък пускането на блоковете не е технически проблем.

Каква е вероятността да започне строежът и на VII и VIII блок на централата?

Борис Петков:

Всички подкрепяме този проект. За целта трябва да бъдат направени предпроектни проучвания, да се оцени възвращаемостта на вложените средства, наличието на пазар, възможността електроенергийната система да поеме тези товари, новите междусистемни връзки, да се оцени развитието на страната като цяло и тогава да се вземе решение дали да се строят. Процедурата е същата както за АЕЦ „Белене” през 2004 г. – търсене на кредитни институции, подбиране на кредита, финансиране на проекта, избиране на изпълнители, на консултант.

Какви са вашите прогнози, кога може да стартира изграждането на АЕЦ “Белене”? Министър Димитров прогнозира, че това може да стане най-рано в началото на март, а председателят на АЯР Сергей Цочев - най-рано през второто полугодие на тази година.

Борис Петков:

Министър Димитров е прав, че изграждането може да стартира в началото на март, но това е при условие, че работата с регулиращия орган бъде добре свършена. Той трябва да даде разрешение за всеки етап на изграждането – за избора на площадката, за проектирането.

Проектът трябва да е готов, така че от гледна точка на техническа възможност - да, изграждането може да стартира в началото на март. А относно това дали Агенцията по ядрено регулиране ще даде разрешение за започване, това е напълно различен въпрос. Според мен при добро желание и добре подготвени документи на заявителя, който иска разрешение, можем да постигнем сроковете, които министър Димитров каза.

Все пак Агенцията е независим орган. Тя разрешава всеки един етап от гледна точка на ядрена безопасност. Без такова разрешение, изграждането няма да започне.


Интервю на Петър Чернев, Econ.bg