Какво според Вас е състоянието на българските изпълнители в момента? Има ли перспектива за младите музиканти?

Васил Найденов:

Смятам, че за да се пуска повече българска музика, трябва да има задължителна квота за нея сред всички медии - частни и държавни, въведена със закон. Това отдавна се гласи и се говори. Този законопроект се мъдри в парламента, но не влиза в зала за гласуване. Очевидно нечии интереси са да не се допуска съществуването на такъв закон.

Всички музикални телевизии въртят едно и също. Преди се пускаше само съветска музика, сега се пуска само западна. Ние българите сме малко на двата края. Истината е някъде по средата. Спокойно можеше тези медии да направят един баланс и да пускат и българска музика, без да бъдат задължавани с квоти, законопроекти, гласуване в парламенти, но пак стигаме до интереси.

Отново става дума за монопол. Както има монопол при тока и парното, също има монопол и в музиката. Определени хора имат интерес да въртят само, условно казано, западна музика, защото тези хора, по този начин печелят пари и нямат интерес в България да се пуска българска музика, което само по себе си е странно, да не кажа отвратително.

Тук изобщо не става дума за това аз да бъда пускан по-често, защото нямам за кога да ставам по-популярен, тук става дума за някакъв регламент. Регламентът е изключително важен за всяко едно нещо - не само за тока и парното, но и за българската музика, защото това е част от нашия живот. От три поколения насам много хора се изхранват с тази музика. Повечето нямат честта да се изхранват и са еднодневки, но за други това е професия, работно място. Ако техните песни не са пускани, то трудът им се обезсмисля. Това изкуство никак не е евтино.

За да стигне една песен в момента до драгия зрител и слушател, са необходими пари за звук, за аранжимент, за композиторство, за текст, за смесване, за студио, за звукозапис. После минаваме в другата зона за реализиране чисто визуално, където вече се прави видеоклип - отново са нужни пари за режисьор, за място, където да се снима и пр. Така сумата набъбва и става доста голяма. Тогава това става не професия, а хоби за хора, които са богато женени или омъжени. Оказва се, едва ли не, че музиката е забавление за много богати хора в страната ни. Говоря за тези неща, защото трябва да се запазят работните места на българските музиканти.

Това оказва ли влияние върху качеството на българската музика? 

Васил Найденов:

Да, разбира се. Проблемът не е само в поп-фолка, той е много по-голям. Основният проблем е, че няма ротация на българска музика, освен по "БГ радио", което е тясно специализирано. Като цяло тази ситуация е една страхотна аномалия и не знам дали всички тези музиканти и интелектуалци трябва да излязат за тока и за парното или да защитят музиката. Те трябва да защитят своите права, защото освен задължения, имаме и права и е нормално в България да се чува българска музика, във всичките ѝ разновидности - от поп до рок от джаз до фънк, от народна до класическа музика.

А какво ще кажете за поп-фолка?

Васил Найденов:

Добре, нека да има и поп-фолк, и рап, и друга музика. Неслучайно преди малко направих този паралел между ток, парно и музика. Искам да бъда правилно разбран. Аз не плача за себе си и не плача на чужд гроб, разбира се и не се правя на Левски. Но като човек, който упражнява тази професия от доста години, съм длъжен да помогна поне на средното поколение музиканти да имат една реална конкуренция, защото точно в тази реална конкуренция на малкия екран и в радиото ще се появи някакво качество и слушателите ще могат да кажат “да” или “не” на изпълнителите. Това няма как да се случи, ако всичко става под тезгяха. После се чудим защо на Евровизия сме традиционно предпоследни или последни. Това не е случайно, то е част от тази игра.