Как стои въпросът с авторските права в бранша?

Васил Найденов:

По принцип темата за авторските и изпълнителските права е много дълга. Аз самият, а и нашето поколение като цяло, не сме добре запознати с нея. Единици са музикантите като Кирил Маричков, а и за него не съм много сигурен, които могат да търсят правата си реално. Т. нар. изпълнителските права също са част от тази тема - аз като изпълнител да речем имам също права върху това, което съм произвел през годините.

Преди две години някъде за първи път в живота си получих една сума, която не беше кой знае колко голяма - за първи път получих своите изпълнителски права и бях шашнат. Сумата е почти смешна спрямо това, което получаваме, когато работим, но фактът, че я получих, доказва, че все пак нещо се върши в тази посока. Все още обаче сме в началото на този процес.

Ще ви дам пример за това. Отидох да пея преди много години в Лондон. Човекът, който ме “купуваше, който беше българин, близо един месец преди да отида, пожела да му покажа цялата програма, която ще пея - аз пея своите песни, по принцип не пея евъргрийни, смея да твърдя, че имам богат български репертоар, обаче тогава бях включил и една песен на Shakin Stevens - Oh Julie. От там моментално се обадиха и ме помолиха да махна това парче, защото, ако трябваше авторските и изпълнителските права за него да се платят, цялото турне щеше да се обезсмисли. От репертоар от два часа и половина, заради една триминутна песничка организаторът щеше да бъде на загуба. Представете си колко са стриктни там. Има традиции. Това е типичен пример и ясно може да бъде направен паралел между нещата, които се случват в България, и това, което става там, където има традиции за уреждане на авторските права като Англия.

В това отношение ние нямаме такива традиции. Но считам, че постепенно това ще бъде регламентирано. И това е една от причините в момента медиите да не искат да въртят българска музика. Когато въпросът се уреди, те ще трябва да започнат да плащат, вместо да правят бартери. Сега те предпочитат да си запълват програмата с някакви световни бивши или настоящи хитове и оттук нататък предпочитат да не въртят българска музика.

От какво печелят съвременните български музиканти?

Васил Найденов:

Положението никак не е розово според мен. Малко са тези, които се прехранват с музика. Това означава някой да се обажда и да иска да те купи, в което няма нищо срамно - всичко си има цена. Въпросът е дали това купуване е достойно и какво изповядва. Аз все още доста пътувам, за радост или за съжаление пея на най-богатите хора през последните 7-8 години. Аз съм доволен, защото това е прехрана и то нелоша за стандарта, който имам.

От друга страна обаче, като че ли отдавна не пея на моята публика, защото аз си имам и друга публика. Около нова година имах възможност да бъда в Габрово и пях в някакво предприятие, където бяха обикновените хора - моята публика. Аз от доста време не пея на тях. В повечето случаи, когато пея по пиано барове, обикновените хора нямат финансовата възможност да дойдат да ме слушат.

Не губите ли по този начин част от слушателите си?

Васил Найденов:

Знаете ли, направих си една равносметка пред самия себе си - от една страна може би трябва да съм доволен, от друга страна обаче не съм толкова доволен. В края на краищата аз съм обикалял години наред България, за да стана Васил Найденов - по 150 концерта на година, 20 години наред. И не говоря за пиано барове и частни концерти, а за сцена пред много хора, където се въртяхме от 18.00 и от 20.00 часа. В това отношение всички бяхме много обиграни, говоря не само за музикантите, но и за артистите и пр. - Парцалев, Калоянчев, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова. Тези хора са наистина театрали. Те владеят перфектно положението на сцената и знаят как да работят, защото са били къде ли не - и в Русия, и в Румъния, Германия и още, и още. От тази гледна точка ме боли, че нямам възможност да се срещам с хората, които нямат толкова пари, накити и власт, но са част от този народ. Освен това поп-фолкът промени нещата, защото във всеки един град се появи поне по едно поп-фолк заведение. Появи се едно по-младо поколение, което израсна с този поп-фолк. За него ФСБ, "Сигнал", Васил Найденов, "Диана Експрес" са нещо отминало. Макар че пак казвам, че не се оплаквам, защото все още ми теглят парчетата от интернет.