Специално за Econ.bg
Инициативен комитет ще защитава правата на общинските и частните болници, стана ясно по време на първата национална среща на директори на лечебни заведения, която се проведе миналата седмица. Всички се обединиха около становището, че болничната реформа ще влоши ситуацията в здравеопазването. Сред участниците в срещата беше и д-р Александър Рудницки, управител на частната Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Ескулап 97" ("СБАЛАГ-Ескулап 97" ООД) в Русе. Той сподели пред Econ.bg свои виждания за готвената здравна реформа и ефекта, който тя ще има върху частните болници и върху системата на здравеопазването като цяло.
Акценти:
- Болничната реформа: Безнадеждно закъсняла;
- Новите критерии: Нужен е гратисен период;
- Частните болници: 70-80% зависими от НЗОК;
- Реални действия: Подписка и декларация до премиера.
Д-р Рудницки, сформира се инициативен комитет, който да защитава правата на общинските и частните болници. Заявихте, че основен "двигател" на събитието е правителството. Защо така мислите?
Александър Рудницки:
Ние приветстваме тази инициатива, защото трета година се наблюдава геноцид спрямо частните болници. Един от най-големите проблеми е с лимитираните бюджети. Първо ни мачкаха с въвеждането на нови изисквания в последния момент, за които много трудно може да се реагира. Иска се буквално от днес за утре да назнача един или двама специалисти. Както е известно по Кодекса на труда, няма как един човек да напусне едно място и да бъде назначен на друго. Тъй като от предната година болницата разполага с всички специалисти, за тази година ни слагат наполовина по-малък бюджет. Поставят ни в ситуация втора поредна година да изнемогваме.
От една страна изискванията непрекъснато се усложняват - нова апаратура, специалисти, същевременно се реже финансирането. На всичкото отгоре министърът на здравеопазването Божидар Нанев преди десетина дни изпраща писмо, в което се изисква да не отказваме спешна помощ, независимо дали сме осигурени или не.
Кой ще плаща - никой не казва. Какво се получава: изисквания непрекъснато се спускат, а финансиране няма. Все още не ми е платено надвишението на лимита за месец октомври. Как да се работи при тези условия?
Как ще коментирате новите критерии за качество в болниците, които здравното министерство въвежда като част от болничната реформа? (През 2010 г. всяка болница, която иска да сключи договор с НЗОК, трябва да осигурява денонощна възможност за прием при спешни състояния. За сключване на договор ще се изисква наличието на лекари по съответните специалности на основен трудов договор в болницата. Лечебните заведения за болнична помощ трябва да разполагат и с необходимата апаратура, както и да имат клинична лаборатория - бел. ред.)
Александър Рудницки:
Нека да стане ясно - ние не сме против реформата. Има много добри предложения. Всичко това трябваше да започне още преди години. Като цяло реформата безнадеждно закъсня. От 8 години, след Илко Семерджиев (министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г. - бел. ред.), практически нищо не е направено. Хубаво е, че екипът на министър Нанев се е хванал да направи тази реформа.
Порочен е обаче начинът, по който се прави реформата. Казват, че се прави в името на пациента и на качеството на обслужване. Тези изказвания в известен смисъл са доста лицемерни, тъй като тези изисквания практически не вдигат качеството.
В момента се назначават под път и над път пенсионери, прекъснали дейност от 15 години. Болниците работят със стара техника или втора ръка. Стандарти има, но нека ни дадат гратисен период от месец, два, година. След този период, ако не се изпълнят изискванията, нека затварят болници.
Не може от днес за утре да се поставят условия. Предната година на 27 декември имаше нови изисквания на УС на Здравната каса, които влизат в сила от 1 януари. Практически ни поставят на колене.
Наистина ли е толкова лошо качеството на здравеопазването в общинските болници? Оказва се, че основният проблем в здравеопазването са именно те.
Александър Рудницки:
След като има статистика, вероятно е така. Има общински болници и частни болници, които не отговарят дори на минимални изисквания за качество на обслужването. Те със сигурност източват Здравната каса. Пациентите, попаднали в тези болници, със сигурност се рехоспитализират в областните здравни заведения. А защо министерството на говори за случаите, когато пациенти на областните болници се налага повторно лечение в общински, а има случаи и в частни? С тези критерии насила са решили да ни затворят.
Една от промените предвижда спешен център да замести функциите на закрито лечебно заведение?
Александър Рудницки:
Това не мога да преценя. Не съм работил в такава структура, където има спешен център. Мнението на повечето директори на общински болници, участвали в срещата, е, че центърът не може да замести болницата. Мисля, че един спешен център може да мине към едно ДКЦ. Групови общопрактикуващи лекари, прикрепени към тях специалисти, които могат да дават дежурства, вързани с Бърза помощ - такъв вариант също може да бъде решение на проблема.
По какъв начин реформите ще засегнат частните болници?
Александър Рудницки:
70-80% от частните заведения са зависими от Здравната каса. Ако ни лишат от финансиране, това означава, че просто потъваме. Ще се наложи да съкратим наполовина персонала, да редуцираме дейности, няма да може да инвестираме в апаратура и леглова база. Една стотинка не сме взели от държавата. Дори сме й спестили стотици хиляди левове от хора, предпочели да си платят за раждане. Стараем се да предоставяме качество, но единствено на кешови пациенти не можем да разчитаме.
Очертава се провеждането на втора национална среща на директорите на общински и частни болници. Подготвяте декларация към премиера Бойко Борисов. Какво ще искате с тази декларация?
Александър Рудницки:
Тъй като това правителство показва, че без благословията на премиера нищо не се случва, надяваме се с негова помощ да бъдем чути от здравното министерство.
Какви са следващите ви стъпки?
Александър Рудницки:
Като следваща стъпка обмисляме да стартира национална подписка в наша подкрепа. Тази подписка, заедно с декларацията на инициативния комитет, също ще бъде връчена на премиера.
Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg