Видеоматериал по темата, включващ част от интервюто с Петър Бунев, ще откриете в новата рубрика на Econ.bg "Видео".

Специално за Econ.bg

Интервю на Апостол Апостолов

2011 г. може да започне със стачка в железопътния сектор. Това може да се случи още в първата седмица на януари. Последният повод за протест е сключен меморандум между правителството и Световната банка за финансиране на железопътния сектор. Синдикатите са настоявали да няма клауза за съкращения на кадри, а се оказва, че такава има. Заложено е 30%-но намаляване на разходите за персонал.

На прага на новата година синдикатите и ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) водят нови преговори. Повече подробности за дискусията сподели в интервю за Econ.bg председателят на жп синдиката към КНСБ Петър Бунев.

Акценти:

• Влаковете като европейските: Най-рано след 20 години;
• Договорът със Световната банка: "Античовешки";
• Реформите: Необходима е гарантирана инвестиция в жп инфраструктурата;
• Стачката: Тя не е цел, а само средство за постигане на целта.

Г-н Бунев, в края на миналия месец (декември 2010 г. - бел.ред.) проведохте среща с ръководството на НКЖИ. За какво си говорихте и взехте ли конкретни решения?

 Петър Бунев:

Обсъдихме план за оперативно преструктуриране на НКЖИ. Този план беше представен и по време на подписването на меморандума със Световната банка. В документа имаше фрапантни цифри за съкращение на персонал - в порядъка на 5065 души до 2016 година. След подписването на договора със световната финансова институция и дългите преговори в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на 29 декември беше представена по-добра програма от гледна точка на намаляване числеността на персонала. С промените се предвижда до 2014 година да бъдат освободени 3970 души. През 2011 година се предвиждаше да бъдат съкратени 1345 служители, след преговорите броят им намаля на 720. Мога да кажа, че е постигнат съществен напредък в разговорите, но има още какво да се желае.

В началото на декември 2010 г. беше подписан договор между Световната банка и държавата за 460 млн. лв. заем за жп сектора. Определихте заема като "античовешки". Кое ви притеснява в договора?

Петър Бунев:

Да, аз продължавам да твърдя, че този договор е "античовешки". Настоявам от Министерството на транспорта публично да представят договора, тъй като той не е класифицирана информация. Това е меморандум с поети ангажименти. В документа е залегнала специална клауза за 30%-но намаляване на разходите за персонал.

Договорът за кредита от Световната банка ли е единствената причина, която принуди железничарите да протестират?

Петър Бунев:

Не само договорът е причината. Има редица социални ангажименти, които не се изпълняват. Сумите не са кой знае какви - има около стотина лева, които се дължат на човек още от 2009 г. Има поет ангажимент от 1 юли 2010 г. на служителите да се дават по 2 лева за храна - той също не се изпълнява. От една страна заплахата за работното място, като добавим и неизпълнените социални ангажименти, всичко това ескалира и води до протести.

Наблюдавате отблизо реформите в железопътния сектор. От ръководството на БДЖ имат амбициозна дългосрочна програма, която предвижда да превърне железопътния превозвач до няколко години в конкурентоспособен на тези от страните от ЕС. Как ще коментирате реформите?

Петър Бунев:

До 2014 година се съмнявам, че може да се подобри финансовият резултат на холдинга. Дори с много усилия да постигне тази цел, железопътният ни превозвач, при инвестициите, които се правят у нас, няма как да стане конкурентоспособен на европейския жп транспорт.

За да сме конкуренти в Европа, са необходими дългосрочни инвестиции в железниците, поне за 20 години. На първо място трябва да се започне с дългосрочна гарантирана инвестиция в инфраструктурата. Защото дори най-хубавия влак да докараме, и влакът-стрела да пуснем, няма да вършат нищо по-добро от тези, които ние имаме. Единственото по-добро ще бъде вътрешният интериор за пътниците.

Инвестициите в инфраструктурата могат да дойдат от 3 места: Оперативна програма „Транспорт", държавен бюджет, инфраструктурни такси. По оперативната програма към януари сме стигнали 5,6% усвояване, което е почти нищо. Таксите, при този малък трафик на товари заради кризата, са малко. От държавния бюджет са съвсем минимални инвестициите. Така че няма как да стане. Необходими са милиарди евро. За железопътна инфраструктура по ОП „Транспорт" са заложени 570 млрд. евро. Парите чакат, а не можем да ги усвоим. Правят се неимоверни усилия да се изготвят проекти и все пак парите няма да бъдат усвоени до 2013 година. Вижда се, че през този планов период няма как да се усвоят проектите. По-добре е да се подготвят качествени проекти за следващия период 2014-2020 г. и тогава да започнат инвестициите.

В момента след като няма инвестиции, съкращенията са необосновани. От синдиката неколкократно сме заявявали, че когато се направи инвестицията, тя от самосебе си ще доведе до намаляване на персонала. Ще се направи модерна автоматизация на жп инфраструктурата, диспечерски център - да може от една гара да се управляват още 5, така както е в Европа. Тогава ние като синдикат нямаме основания да казваме, че част от персонала трябва да остане. Трябва да заработи такава програма, в резултат на което хората ще си тръгнат по естествен път.

Кои са основните проблеми, на които трябва спешно да се обърне внимание в жп сектора?

Петър Бунев: 

Първото нещо е да се покрият задълженията към немската банка KfW. С кредита  бяха закупени 25 нови мотриси „Дезиро". Второто нещо, от което имаме нужда, са нови спални вагони. От "Холдинг БДЖ" заявиха в края на миналата година, че ще закупят 30 нови спални вагона (очаква се те да бъдат пуснати в експлоатация след 18 месеца - бел.авт.). В момента има невероятен глад за спални вагони, хората са готови да пътуват. Третото нещо е всичко, казано пред медиите за бъдещите проекти и инвестиции в сектора, да седнем и да го подпишем под формата на договор. Всичко е много просто: днес, дата 5 януари, няма да има съкращаване на експлоатационен персонал. Работодателите и синдиката се подписват и готово. Нека да го направят!

В края на тази година (2010 г. - бел. ред.) как определяте водените преговори с ръководствата на НКЖИ и БДЖ. Доволни ли сте от постигнатите резултати?

Петър Бунев:

През цялата година дискусиите бяха доста променливи. Мога да кажа, че в НКЖИ имаше спокойствие. Нарушеният диалог се породи след като започнаха преговорите за заема със Световната банка. Ръководствата и на двете компании трябваше да направят с нас една консултация преди да подпишат заема. Ако го бяха направили, досега щяхме да бъдем готови с разчетите. Нямаше да се стига до ситуацията да обясняваме, че не може да се съкращава експлоатационен персонал, а те да ми обясняват, че може. Трябваше да се направи един пълен профил на работната сила и в двете компании.

Стачката остава ли със сигурност за началото на януари?

 Петър Бунев: 

Всичко зависи от хода преговорите. Едно обаче е сигурно,  ние си поддържаме огъня, пък ще решим за стачката в движение. На 5 януари се разбрахме с колегите от КТ „Подкрепа" да се съберем, това не означава, че още същия ден ще има стачка. Моето мнение е, че стачката не е цел, тя е само средство за постигане на целта.

Редактор: Лили Бончева