Специално за Econ.bg

Интервю на Петър Чернев ( p.chernev@econ.bg )

Румен Христов е седмият (и последен гост) в рубриката на Econ.bg, посветена на предстоящите избори "2 в 1". Той е кандидат за президент, издигнат от Коалиция "Съюз на десните сили", в която участват Съюз на демократичните сили, Обединени земеделци, Демократическа партия, Движение Гергьовден, Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз "Радикали", Български демократически форум.

До момента, в стремежа си да ви помогнем да направите информиран политически избор на 23 октомври, ви представихме: кандидатите за кмет на столицата Николай Пехливанов (издигнат от "Атака"), Прошко Прошков (издигнат от "Синята коалиция") и Владимир Каролев (издигнат от НДСВ), както и кандидатите за президент Меглена Кунева (определяща се като граждански кандидат), Атанас Семов (издигнат от РЗС) и Ивайло Калфин (издигнат от БСП).

Г-н Христов, представете се на нашите читатели с няколко думи - какво е образованието Ви, как протече професионалният Ви път до момента, в който решихте да влезете в политиката, какво е семейството Ви?

Румен Христов:

Доктор съм по икономика. Преподавал съм агромаркетинг в два университета. От близо 10 години се занимавам с консултантска дейност и смея да твърдя, че съм един от добрите консултанти по проекти на европейски програми.

С политика се занимавам от края на 1989 година. Аз съм един от основателите на СДС в община „Студентска". През 1991 година бях назначен за заместник-министър по икономическите въпроси в Министерството на земеделието в кабинета на Филип Димитров. Бях министър на земеделието в кабинета на Ренета Инджова и Стефан Софиянски.

В президентската институция съм работил около 7 години, от които две като съветник на доктор Жельо Желев и пет като Главен секретар на администрацията на г-н Петър Стоянов. Участвах в първите преки избори от всички членове на СДС за председател на "синята" партия и стигнах до балотаж, който Мартин Димитров спечели. Понастоящем съм заместник-председател на СДС и член на НИС.

Решението ми не бе взето трудно като се има предвид афинитетът ми към свободата, демокрацията и ценностите на цивилизования свят. Още преди 10 ноември 1989 г. имах прояви, които бих могъл да определя като несъгласие с политическия монопол, наложен от комунистическия режим. Да спомена също, че съм потомък на Лальо войвода и правнук на Лазар Богданов - народен представител и съратник на Александър Стамболийски по бащина линия и правнук на Цаньо Американеца (защото е бил на гурбет в Америка) по майчина линия.

Може би от тях съм наследил свободния дух и стремежа към справедливост и изява.

Имам чудесно семейство. Женен съм повече от 25 години за съпругата си Жана, която е адвокат. Имаме прекрасна дъщеря Мила, която през юни се дипломира със специалност "PR и Медии" в Лондон. И двете ме подкрепят, а дъщеря ми ми дава много ценни съвети в тази кампания.

Представете платформата си, идеите и намеренията си, които ще реализирате, ако бъдете избран на поста президент на България... Защо решихте да се кандидатирате?

Румен Христов:

До окончателната ми номинация като кандидат за президент на обединената десница минах през много битки.

Първо бях избран измежду четирима потенциални претенденти като предложение на НИС на СДС. В националния съвет на "синята" партия, който е органът, управляващ партията между две конференции, бях избран с 46 гласа при тайно гласуване в конкуренция с уважаваната от мен госпожа Надежда Нейнски. След това се явих на отворени предварителни избори, в които участваха близо 80 000 български граждани с право на глас. На тях спечелих срещу кандидата на ДСБ г-н Светослав Маринов - изключителен ерудит, с около 9 000 гласа.

Кои според Вас са темите в обществото, по които българският президент трябва да изразява позиция? Върху какво трябва да съсредоточи вниманието си?

Румен Христов:

Ще работя активно за подобряване икономическата среда, особено що се отнася за малкия и средния бизнес, както и за подобряване благосъстоянието на българските граждани и гарантиране на справедливост. Това ще го постигна, работейки конкретно за:

• Осигуряване на енергийната независимост;
• Привличане на свежи пари за нашата икономика;
• Повишаване на доходите и пенсиите на българските граждани;
• Справяне с битовата престъпност, която от четири месеца определям като битов терор;
• Определяне на приоритети за развитие през следващите двадесетина години - производство на качествени и екологично чисти храни, туризъм (зимен, летен, СПА, културен, поклонически, еко, винен, агро, екстремен и др.), развитие на индустрията, производство на „зелена" енергия;

Бихте ли посочили кои според Вас са основните външнополитически теми за размисъл за страната ни? В кои региони и по кои въпроси трябва да съсредоточим дипломатическите си усилия?

Румен Христов:

Всички въпроси, които засягат пряко интересите на по-големи групи български граждани, заслужават вниманието и ангажираността на държавния глава. Няма как той да не търси заедно с останалите институции решение на въпроса за високата безработица при младите хора. Тя е три пъти по-висока от средната за страната. На практика всеки трети млад човек у нас е безработен и без възможност за реализация.

Голяма част от представителите на младото поколение са принудени да емигрират и това е много тъжно, но и опасно за нацията ни. Това е въпрос на национална сигурност, който е в прерогативите на президента и той трябва да има не само активна позиция, но и да предприема конкретни действия.

Нужна ни е последователна и активна политика в рамките на Европейския съюз, както и активно подпомагане на предприсъединителния процес в съседните на България Македония и Сърбия. Те трябва възможно по-скоро да покрият критериите и да станат членки на Общността.

Важни са и взаимоотношенията ни със страните от Близкия изток особено след Арабската пролет в много от тях. Важни са стопанските ни контакти със страните от бившия Съветски съюз - основно като наши потенциални пазари. Важни са и изключително динамично развиващите се азиатски страни като Корея, Китай, Виетнам и др.

Може ли да се води предизборна кампания без клипове, плакати и брошури? Къде тук е мястото на социалните мрежи?

Румен Христов:

За съжаление това все още в България не може да се случи. В малките населени места контактът през социалните мрежи все още е екзотика. Много се надявам за следващите президентски избори промяната вече да е факт.

Може ли десните партии отново да седнат на една маса без дрязги и крамоли?

Румен Христов:

Автентичните десни партии не само седнаха на една маса, а и се обединиха зад моята кандидатура. На практика нашата двойка е подкрепена от близо 15 десни формации, всички които бяха заедно през 1997 година, когато спечелихме президентските и парламентарните избори. Всъщност тогава постигнахме за пръв и последен път самостоятелно управление със собствено мнозинство от 137 народни представители на ОДС.

Мнението Ви за:

Европейския съюз и как трябва да се отнасяме към него...

Румен Христов:

С достойнство, като равноправни членове. Президентът на България трябва да бъде много по-активен. Той трябва да отстоява по един много по-категоричен и енергичен начин националните интереси. Аз ще бъда такъв държавен глава, защото имам самочувствието на представител на една прекрасна нация с над 1300 годишна история.

Еврозоната. Трябва ли да се откажем от влизането в нея за момента?

Румен Христов:

Влизането в еврозоната след безусловното присъединяване от страна на сегашното правителство към пакта "Евро +" ще ни донесе повече минуси, отколкото ползи. Финансовият ни ангажимент към Европейския стабилизационен механизъм възлиза на 6,150 млн. евро. Това е сума, непосилна за България, чиято първа вноска от около 350 млн. евро става дължима след приемането ни в еврозоната. В този смисъл аз смятам, че на този етап не трябва да се стремим към еврозоната.

Големите енергийни проекти. От кои от тях имаме нужда?

Румен Христов:

Имаме нужда само от проекти, които са изгодни на България. Аз съм против изграждането на "Бургас - Александруполис", защото изгодите от транзит на нефт са твърде малко в сравнение с големия риск от замърсяване на Южното ни Черноморие и загубите от морски туризъм.

Бъдещето на проекта „Белене" и юридическите спорове около него...

Румен Христов:

Против изграждането на АЕЦ „Белене" съм. Това е един ненужен и небезопасен проект.

Освен това нямам отговор на въпросите:

• Защо, след като разполагаме с мощности за около 11,5 млн. мегаватчаса, а при върхова консумация потребяваме около 7,8 млн. мегаватчаса, ни е нужна тази атомна централа?
• Защо, след като имаме най-енергоемката икономика в Европа, не работим в посока енергийна ефективност, а строим нови мощности?
• Защо пренебрегваме доклада на БАН, които определя разломната плоча, върху която се намира площадката на АЕЦ „Белене", като доста по-сеизмологична в сравнение с тази на АЕЦ „Козлодуй"?
• Защо не построим, ако толкова са необходими нови мощности, два нови реактора на площадката на АЕЦ „Козлодуй"? Тя е по-стабилна и рискът от земетресение е много по-малък. Освен това там има подвързваща инфраструктура към националната електропреносна система и това ще намали крайната цена на проекта.
• Защо се спираме на този тип реактори, при положение, че има нови поколения 3+. Te са по-сигурни и с по-висок коефициент на полезно действие?
• Колко ще ни струва целият проект и каква ще бъде цената на 1 киловат енергия?
• Кой ще купува произведения ток?
• Колко работни места ще бъдат открити? Може да приемем становището на експертите, че при изграждането на АЕЦ „Белене" ще бъдат заети около 5 000 души, от които 2 500 български специалисти и строители. При това положение е добре да се запитаме: Струва ли си за 2 500 работни места да се влага сума, която вероятно ще надхвърли 10 милиарда евро? Та нали ако тези средства бъдат инвестирани в други сектори на икономиката, ще се разкрият десетки хиляди работни места?!

Как бихме могли да подобрим усвояването на еврофондовете?

Румен Христов:

Има две основни причини за драстичното забавяне при усвояването на еврофондовете.

Първата е липсата на административен капацитет. Това е още едно потвърждение за липсата на подготвени кадри при управляващите. Те дълго време говореха за дългата си резервна скамейка, която така и не видяхме.

Втората са изключително сложните и ненужно бюрократизирани правила, залегнали наредби като изисквания, които трябва да бъдат покривани от българските бенефициенти. Имам чувството, че наредбите са изработени така, че на изискванията да отговарят минимален брой фирми и хора.

Трябва да сме наясно, че Европейската комисия не дава пари насила и не налага безсмислени пречки пред евентуалните бенефициенти. Средствата, поради неумение, нежелание, невъзможност и недалновидност на усвояване, си остават в бюджета на Европейския съюз, а не в нашия.

Бюджетът - нужни ли са толкова много пари за сектор „сигурност" и поддръжката на толкова много организации, занимаващи се с подобни дейности?

Румен Христов:

Сигурността е важна за всяка държава, но по-важна е справедливостта, а аз виждам остър дефицит на справедливост - социална, икономическа, правна. На практика тези, които извършват по-тежки нарушения, не получават заслуженото наказания за сметка на дребните нарушители. Те много често са допуснали такива нарушения не умишлено, а по невнимание.

България не трябва да се превръща в полицейска държава, оправдавайки се, че това се прави в името и сигурността на българските граждани.

Най-важната роля на държавата е преразпределителната. В този смисъл правителството трябва да постига онзи баланс на интереси на обществото и гражданите, който е най-подходящ за конкретния икономически етап на развитие.

Пътища или образование и наука? Или и двете?

Румен Христов:

И двете, но с приоритет на образованието и науката. А когато говорим за пътищата е добре да знаят управляващите, че българите освен по магистрали се движат основно по другата пътна мрежа, която е в окаяно състояние.

Препоръчвам на кандидата Плевнелиев (Росен Плевнелиев - бел.авт.), които е бивш министър, отговарящ за пътната инфраструктура, да измине маршрутите Разград - Търговище, Силистра - Шумен, Свиленград - Ивайловград, Нова Загора - Тополовград и много други, за да се убеди, че по някои от тях линейката едва ли ще е в състояние да премине.

Възможностите за създаване на по-добра бизнес среда в България и за привличане на повече чужди инвестиции...

Румен Христов:

Бизнес средата се определя основно от законовата рамка, която я регламентира. Президентът, който има право на отлагателно вето върху законите, може и трябва да отстоява те да са в подкрепа на малкия и средния бизнес, да създават условия за добри практики, да не са прекалено рестриктивни и в ущърб на бизнеса. Той може, заедно с правителството и членовете на кабинета, да привлича инвестиции за икономиката ни, представяйки предимствата на България и гражданите й.

Според Конституцията президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Какво е мнението ви за реформата в българската армия? Какви идеи бихте лансирали в тази посока?

Румен Христов:

Българската армия е една от най-авторитетните структури на държавата ни. Тя трябва да продължи да изпълнява достойно дълга си като гарант за териториалната цялост на страната и гарант на мира и спокойствието на гражданите.

Армията според мен и за вбъдеще трябва да е приоритет на държавния глава, не само защото той е главнокомандващ, а защото тя е важна и за стабилността на всяка нация.

Ако станете президент, как ще работите със сегашното правителство?

Румен Христов:

Ще работя добронамерено и активно. Ще работя България и българските граждани да започнат реално да се чувстват като европейци, а не като "бедните братовчеди от Изток". Затова е нужно обединяване на усилията на всички институции и аз Ви гарантирам, че президентът ще бъде инициатор на това.

Според Вас има ли нужда от промени в Конституцията, касаещи както ролята и правомощията на президента, така и на останалите институции?

Румен Христов:

България има нужда от нов обществен договор, т.е. от нова конституция и вероятно ще се стигне до свикване на Велико народно събрание. Всичко това обаче зависи преди всичко от желанието на основните политически формации, а не толкова от президента.

Аз смятам, че правомощията на българския държавен глава са достатъчни и не е необходимо тяхното разширяване. По-важно е те да се ползват активно, умело и в посока, която да е в услуга на България и българските граждани, а не на задоволяване интересите на любима страна или партия.

Кое е най-важното качество за един президент?

Румен Христов:

Предвидимостта и сериозният политически опит. 

Кой от досегашните президенти на България според Вас най-успешно е заемал този пост? Защо?

Румен Христов:

Петър Стоянов. Той реши най-тежката политическа криза, не допусна кръвопролитие и успя да убеди социалистите да върнат мандата за съставяне на правителство на 04 февруари 1997 г. В допълнение третият президент в историята на страната подготви България за членство в НАТО и Европейския съюз и заедно с българския народ направи т.нар. "цивилизационен избор".

Кой ще е следващият президент на страната ни?

Румен Христов:

Много се надявам да бъде демократ. Днес българите не избират между имена или партии, а между между демокрацията и псевдодемокрацията, прикритите комунисти, популистите и привържениците на силна ръка и демократите. Хората сами ще направят своят избор, на който после не могат да се сърдят.

Как си представяте България след 20 години?

Румен Христов:

По-богата, по-справедлива, по-спокойна и по-достойна страна-член на Европейския съюз.