Фермерите у нас не могат да осигурят пазар за продукцията си

26.03.2013 | 17:20
по статията работи: Теодора Пенева
Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата
<p>Едуард Стойчев, председател на ДКСБТ</p>

 През лятото поскъпнаха горивата, електроенергията, водата в западните региони, съответно оттам поскъпнаха фуражите. Налице беше лоша световна реколта на пшеница, ечемик, на царевица и слънчоглед (реколтата на слънчоглед например у нас беше добра, но ние сме пряко зависими от американските пазари). Вследствие на всичко това кои продукти поскъпнаха?

Едуард Стойчев:

Поскъпнаха брашното - с 10%, олиото – с 9%, свинското месо – с 15% (говорим към средата на годината, защото преди това то започна да поскъпва лека полека и към края на годината отбеляза скок от още 15%). Пилешкото, месните произведения, млечните произведения, фасулът, захарта. Въпреки че захарта по принцип през годината се държи много по-добре, отколкото при предишни години, но пак мръдна малко нагоре, после се върна малко назад.

Изведнъж започна да поевтинява и към средата на годината отново пое курс на поскъпване.

Едуард Стойчев:

Точно така, дръпна едни 6% и оттогава се опитва да държи равновесно, даже се опитва да пада.

Няколко думи за свинското месо и за говеждото месо. При разговори с други специалисти, например с г-н Кирил Вътев (председател на Асоциацията на месопреработвателите в България - бел.ред.), се оказа, че 70% от свинското месо е вносно, както и 90% от говеждото. От друга страна, наскоро разговарях неофициално с представител на Института по говедовъдство към ССА. Тя сподели, че няма пазар у нас, че производителите търсят външни пазари в арабските страни, които внасят много говеждо. Кои са причините за това? Какво затруднява българските производители?

Едуард Стойчев:

Това, което са ви обяснили, аз като специалист и търговец, не мога да го възприема. Хем нямат пазари, хем всичкото ни месо е вносно. Ако ми обясните това нещо, аз не мога да го проумея. Значи, внасяме 90% от телешкото месо, а те казват: "Ние търсим външни пазари, защото нямаме пазари за кравите си". Не е истина, тук има някаква сбъркана работа.

Ще ви кажа какво е моето мнение, тъй като следим нещата. Чисто и просто, досега в България се ядеше вносно месо, почти на 90%, по простата причина, че то е дълбоко замразено. В магазина ние го гледаме охладено, но то идва дълбоко замразено. Ние, понеже имаме подопечни борси, които са само хладилни, ги питаме хората. И те ни казват: "Ама тук не влиза охладено месо. Ние не знаем откога – живо, трупно месо, не сме виждали. Всичко е дълбоко замразено". То е много по-евтино, защото идва от места по света, където има огромно производство. Това са Бразилия, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Германия (предимно за свинско месо), Полша.

Това е моето обяснение на проблема с българското животновъдство. Че не може да осигури себестойност и затова търсят външни пазари, където продават по-скъпо. Просто може би в тези арабски държави се цени охладеното месо и се плаща по-скъпо и затова нашите производители, имайки по-висока себестойност на продукцията, не могат да продават в България, а търсят да продадат малкото си скъпо произведено месо навън. А тук влиза голямото количество евтино месо. Това е обяснението.

В последно време внасяме много неща от Полша – картофи, яйца, говеждо месо, например.

Едуард Стойчев:

Полша ни залива с всичко. Навремето бях на една конференция във Варна, на която ходя всяка година. Там най-интересни бяха полските колеги – те усвояват страховито евросубсидиите и фондовете и в пъти, много пъти, са си вдигнали икономиката. От нетен вносител на плодове, зеленчуци, меса и т.н. от бившите соцстрани в миналото, в момента те казват: "Ние можем да изхраним половината Европа". Хората си произвеждат и не се шегуват. И това са например, имаше филмчета такива, които ни прожектираха, имаше чисто семейни ферми. Тръгва семейството, в момента имат по петстотин работници, имат по пет собствени тира и денонощно им вървят колите и вече започнаха да снабдяват и България.

А най-интересното е, че те имат психологическия проблем, че например доматите, които произвеждат, нямат вкуса на българските, които сме свикнали да ядем едно време. Защото там са холандски семената, както и тук започна да се получава, и те казват: "Абе, вие няма ли да си възстановите производството поне на хубавите зеленчуци и плодове български. Ние сме склонни да си внасяме от вас и да си ядем, а тия, дето ги произвеждаме, ще ги даваме на германците, на французите и т.н.". Те търсят нашите продукти, защото техните не са вкусни, но за сметка на това сортовете им са много продуктивни. Фермите им са много добре оборудвани, хората трябва някъде да продават. И почнаха да продават и на нас. Вие го казахте – ябълки, лук, картофи, домати вече, свинско, яйца... Какво ли вече не внасяме от Полша.

 

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
3.00/2
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
Срещат се двама приятели. Единият пита: - Какво ще правиш в събота? - Ще ходим със сина ми в парка да пускаме хвърчило дракон да лети! А ти? - И аз имам подобна програма - ще изпращам тъщата на...
На този ден 19.12   1732 г. – Бенджамин Франклин публикува Алманах на бедния Ричард 1783 г. – Уилям Пит-младши става най-младият министър-председател в историята на Великобритания...