Все по-малко хора в  България се очаква да бъдат в работоспособна възраст в следващите 40-50 години. Това става ясно от доклада на Световната банка за застаряването на населението у нас. Според анализаторите България преминава през дълбока социално-икономическа трансформация, предизвикана от необичайните демографските промени. Между 1950 и 1990 г. населението на страната е нараснало от 7,3 на 8,8 милиона души. След това обаче само за 20 години ние се стопяваме до 7,5 милиона човека.

Ниската раждаемост, високата смъртност и значителната емиграция обясняват бавното нарастване на населението до 90-те години на миналия век, както и неговия рязък спад през последните две десетилетия, допълват от Световната банка. Сама по себе си, емиграцията е причина за намаляване на икономически активното население с 10% от 90-те години на 20-ти век.

Според експертите възрастовата структура на населението в България се е променила радикално. Средната възраст  се е увеличила от 30,3 през 1960 г. на 42,7 през 2012 г., което поставя България на трето място в ЕС по най-висока средна възраст на населението, изпреварена само от Германия и Италия. Това най-просто казано значи, че у нас ще се усили значително тенденцията да намаляват младите, работоспособни хора, за сметка на пенсионерите, които не спомагат за БВП.

Всички тези причини са на път да доведат до факта, че страната ни е на път да се превърне в държавата с най-рязък спад в съотношението между застаряващо население и население в трудоспособна възраст. Това допълнително ще засили натиска върху и без това слабата ни икономиката.

Според демографските прогнози на ООН до 2050 г. трудовите ресурси на страната се очаква да намалеят с до 40%. Дялът на възрастните хора от общия брой на населението пък се очаква да се удвои през следващите четири десетилетия. Така е напълно възможно през 2050 г. един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 години.

Тогава само един на двама нашенци ще е в трудоспособна възраст. И понеже делът на работещото население  е ключов фактор за нивото на доходите в страната, неговият спад е много вероятно да отслаби и икономическия ръст на страната, допълват от Световната банка.

Според доклада на банката работната сила в България ще претърпи коренна промяна със застаряването на  населението. Делът на възрастните работници вероятно ще се увеличи, а това ще изисква кардинална промяна на пазара на труда, в образованието и здравеопазването. На пазара на труда ще трябва да бъдат насърчени по-гъвкави условия на труд, а работните места да бъдат адаптирани към нуждите на по-възрастната работна сила.

В  образованието ще  трябва да  се увеличат инвестициите в ученето през целия живот, за  да  се поддържа производителността на застаряващата работна сила във времена на бързи технологични промени. Здравеопазването ще  трябва да стане по-ефективно, за  да  се поддържа доброто здраве на възрастните хора. Ще  се увеличи не само делът на възрастните работници, но и този на работниците от ромското население. Ромите вече представляват между 9 и 19% от новите участници на пазара на труда.

Тази тенденция, която вероятно ще  се  засилва в  бъдеще, изисква публичните услуги да  се адаптират по-добре към техните нужди. Високият относителен дял на бедните сред хората в напреднала възраст в България и наблюдаваното в момента бързо застаряване на населението поставят също и въпроса как може да бъде финансиран един приемлив стандарт на  живот на възрастните.

Бедност

През 2011 г. почти половината от населението  на България от 7,3 милиона е било бедно или в риск от социално изключване. Това е и най-високият процент сред всички страни от ЕС, става ясно от доклада. Бедността е много по-широко разпространена сред възрастните хора. 60% от населението на възраст 65 или повече години е в риск от бедност или социално изключване, което поставя предизвикателства пред финансирането на приемлив жизнен стандарт за хората в напреднала възраст.

Възможните варианти за нормален живот за тях са да разчитат на помощ от семейството или общността, отлагане на пенсионирането. Държавата пък може да увеличи публичните трансфери за възрастните и да насърчи спестяванията. Да се разчита на семейството вероятно ще става все по-скъпо за българската икономика, тъй като населението в трудоспособна възраст се свива. По този начин ще стане наложително да се насърчават спестяванията, включително чрез по-нататъшно повишаване на пенсионната възраст, поради високата продължителност на живота.

В България спестяванията на домакинствата са били отрицателни от 2005 г. насам, което означава, че те намаляват, независимо от данните на БНБ. Други европейски страни, включително такива в Източна Европа, са постигнали положителни темпове на спестявания на домакинствата, например Унгария и Полша са запазили средните си темпове съответно от 10,6 и 7,3% за периода 2005–2010 г. България вече изпълнява някои мерки за насърчаване на  спестяванията на домакинствата в дългосрочен план. Така например, наскоро бе  въведено постепенно повишаване на  възрастта за пенсиониране като целта е мъжете да се пенсионират на 65 години, а жените като станат на 63 трябва да спират да работят.

Правителството също така предприе мерки за повишаване на равнището на заетост. Въпреки тези действия обаче, спестяванията на домакинствата е малко вероятно да  отбележат значително увеличение предвид продължаващата висока безработица, слабия растеж и  всеобщия риск от бедност, обобщават експертите на банката.

Пенсионна система на кредит

Дефицитът в пенсионната  система на  България се очаква да се запази и през целия период до 2050 г. Въпреки че други държави от ЕС заделят сходна част от своя БВП за пенсии, имат подобна възраст за пенсиониране и плащат сравними компенсации, ниските социално-осигурителни вноски в България са довели до спад в приходите и увеличаване на  субсидиите от държавния бюджет. През 2011 г. вноските на заетите лица и работодателите са финансирали едва 53% от разходите за пенсии. Останалите задължения са били финансирани от общите бюджетни приходи. От 2009 г. правителството се е превърнало в трети осигурител, който плаща вноска равна на 12% от  общата осигурителна база. Освен това участие от 12%, правителството покрива допълнително и остатъка от дефицита, припомнят от СБ.