Специално за Econ.bg
Визитка
Васил Найденов е роден на 3 септември 1950 г. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а през 1973 г. и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано. Васил Найденов печели през 1979 г. Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. В началото на кариерата си Васко Найденов работи като пианист и вокалист в продължение на десет години.
През 80-те години песните, изпълнявани от Васил Найденов, печелят редица награди - на фестивала „Златният Орфей“, радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още две негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ — „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). Найденов завоюва признание и на международни конкурси „Златният Орфей“ (1981), „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Най-многобройни са задграничните му турнета в бившите Съветски съюз и Германска демократична република (ГДР). През 1990 г. съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър (при гостуването ѝ в България).
С големия български певец разговаряхме за протестите у нас, за характера на българите, за родния манталитет, за авторските права в музикалния бранш и посоката, в която се развиват българските музиканти
Акценти:
- Българинът не е свикнал да изисква и защитава правата си
- Хората по върховете (на властта и държавата) много често забравят от къде са тръгнали и че всичко е взаимозаменяемо
- Трябва да има задължителна квота за пускане на българска музика в медиите
- Правенето на музика се превърна в забавление за богатите у нас
- Както при тока и парното, и в музиката има монопол
- Има още много път да се измине, докато се уреди въпросът с авторските права у нас. Но процесът е започнал
- Положението със съвременните български музиканти никак не е розово
- За съжаление, отдавна не пея на моята публика
Г-н Найденов, как ще коментирате протестите от последните седмици в страната. Има ли прилики между тях и тези от 1997 г.?
Васил Найденов:
Нормално е хората да имат изисквания. Българският гражданин освен задължения има и права. Българинът като че ли не е свикнал да изисква правата си от властимащите. Това важи не само по отношение на сегашното правителство, а въобще. В това отношение т.нар. европейски нации имат традиции. Хората в тези страни много добре знаят правата си, но пък за сметка на това и много по-стриктно работят. По отношение на тези две неща българинът не е в най-силната си форма.
Това, което сме учили от учебниците по история, е, че българинът е добронамерен славянин със сини очи и трудолюбив. Това за съжаление са неща, които отдавна са останали само в учебниците.
Прословутата ни работливост не ни е присъща, особено при по-младото поколение. То гледа да получава само пари и да извършва минимална дейност или да препродава нещо, а не да произвежда, без
значение дали става дума за продукт на изкуството, на текстилната индустрия или др.
Българинът заслужава да протестира, но протестите трябва да бъдат много точно осмислени. Аз например не мога да разбера защо има протести за тока, но няма за парното. В големите градове плащаме
доста странни цени за парно. Аз мога да си платя сметките, но има хора, които имат 200 лв. пенсия и за тях това е фатално.
Има много странни неща, които се случват и хората искат отговори и е нормално да търсят отговори. Въпросът е обаче доколко цивилизовано се иска този отговор и дали се иска точно от тези хора, от които трябва. Друг е въпросът, че дадени политически партии започват да търсят дивиденти. Мълчат години наред и изведнъж виждат, че има някакъв проблем.
Народът доказва едно нещо. Аз си спомням странната реплика с танковете от преди години. На следващия ден с Валери Петров ни извикаха в националната телевизия в праймтайма да кажем по пет изречения, за да не се стигне до кръвопролития. Тогава си дадох сметка, че народът е една сила, която на моменти може да стане и неконтролируема. Това ми напомня една песен на Алла Пугачова “Эй, вы, там на верху” - там на върха понякога много хора забравят, че са произлезли от тези, които не са на върха, и че всичко е взаимозаменяемо.
Понякога народът се събужда и търси правата си. Но пак казвам, че е много важно дали се търсят цивилизовано тези права и дали наистина могат да бъдат реализирани на практика.
Защо според Вас нито един от българските интелектуалци не застана до протестиращите. Остава впечатлението и че мнението им сякаш няма от кого да бъде чуто?
Васил Найденов:
Много от тези интелектуалци са обезверени. Мина времето със стачките. Много от това, което си въобразяваха т.нар. интелектуалци по времето на СДС - че всичко ще стане с един замах, не беше
реализирано и естествено голяма част от гласоподавателите на СДС се отдръпнаха след известно време. Появи се една крилата фраза, че “всички са еднакви и всички са маскари”. Това е много удобно на
определени хора, които в дадена ситуация търсят власт.
Бихте ли се занимавали с политика?
Васил Найденов:
В края на краищата аз не съм политикан и не мога да говоря много по тази тема. Преди години ми предлагаха да вляза в Народното събрание, дори преди няколко дни също ми предложиха (смее се). Никога не съм имал такова желание. Това и обясних - че съм доста емоционален и не бих свършил работа в парламента в никакъв случай - и преди и сега. Плюс това имам професия, която обичам пък и хората даже учудващо още ме обичат, въпреки че не съм излъчван по медиите. Мога само да бъда благодарен на всички тези хора, които идват да ме гледат и да ме слушат.
