В наши дни ръководенето на собствен бизнес е трудна задача – най-вече заради бързо променящата се икономическа среда  в национален и особено в международен план. Всеки предприемач среща най-големите предизвикателства, преди бизнесът му все още да се е наложил на пазара и името на компанията да започне само да носи печалба за нея.

Ако стартиращият ви бизнес се развива бързо с темповете, които очаквате да отговорят на всичките ви вложения, се нуждаете от опитен професионалист (или екип от такива), за да го ръководи. От такъв например имаше нужда основателят на Facebook Марк Зукърбърг, когато нае Шерил Сандбърг. Същото можем да кажем и за Лари Пейдж и Сергей Брин, които поканиха Ерик Шмид да ръководи техния Google. 

Само че, преди да заеме новата си длъжност, Сандбърг беше вицепрезидент на Google. А Шмид се справяше блестящо като главен изпълнителен директор на Novell. С какво двете компании ги накараха да напуснат добрите си постове – с големи заплати и не по-ниски постове, отколкото преди бяха заемали. Facebook и Google просто могат да си го позволят. Нека не забравяме и примера с Мариса Майър, която се премести от Google в Yahoo и затова получи наистина добро възнаграждение.

А какъв е вашият коз в подобна ситуация? Отговорът е дялово участие, смятат експертите от сайта за бизнес и предприемачество Inc.com.

Като собственик на стартираща фирма вие вероятно нямате необходимия ресурс, за да плащате толкова, колкото избраният от вас професионалист е взимал на предходната си работа. А и не е необходимо – причината един човек, който е утвърдено име в сферата си на дейност, да премине към екипа на една стартираща компания, е възможността да постигне нещо сам като следващата стъпка от професионалното развитие. Да участва в едно начинание от самото му начало и да го развие до печеливш бизнес, носещ неговото име.

А неговата финансова гаранция – това са акциите на вашата компания.

Какъв дял да дадете на новия си директор?

Няма магическа формула за това какъв точно да е размерът на дяловото участие на изпълнителния ви директор в активите на фирмата. Обикновено обаче стартиращите компании определят минимум 15% от наличните си акции за бъдещи ключови назначения.

Разпределението на тези, да кажем, 15%, става според длъжностите, които тези кадри заемат. Така например, членовете на висшия ръководен екип, в това число и главният оперативен директор, по правило получават по 1 до 3 процента. Индексът варира в зависимост от размера на твърдата заплата, която предлагате и е обратно пропорционален на него – по-висока заплата = по-малко акции и обратно.

За стартиращи в компанията експерти от отделите по инженерство и продажби обикновено се отделят между 0,15 и 1%. Най-голям дял, естествено, се дава на главния изпълнителен директор – 5-8%, дори 10; особено, ако го наемате да ръководи компания с рисков капитал.

Политика за сигурност

Като фирма, която все още не се е утвърдила на пазара, вие въпреки всичко не можете да гарантирате на човека, който смятате да привлечете начело, печалба и високи доходи. Наемайки го, вие също така нямате гаранция и че той ще оправдае инвестицията в него.

Затова повечето компании не бързат с даването на акции, преди да са сигурни, че нещата между тях и опитните ръководители ще потръгнат. Повечето собственици определят буферен период с обещание за дялово участие, ако всичко се развива по план. Стандартното време е една година – напълно достатъчно, за да се очертае ясна визия на съвместната работа. А и след този период размерът на участието ще бъде определен на база постижения и резултати.

Друг аргумент за въвеждането на буферен интервал е да се предотврати дяловото участие на неслужители на компанията.

Гаранция за успех наистина няма. Но ако сте успели да убедите един опитен професионалист в потенциала на вашия бизнес; ако сте го убедили защо е важно той да инвестира време, а вие – средства, за това начинание, превръщайки го в съвместно – тогава онова, което стои между фирмата ви и успеха, е преди всичко усърдната работа.